БЕЛЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЛЯ̀НКА¹, мн. белѐнки и беля̀нки, ж. 1. Място край река, където жените перат и белят платна; валянка. Пътя им беше над село, / те си минаа сред село, / сред село, край белянката, / дет булки ризи перяа, / дет моми платна беляа. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 95. Той се изкачи подир пладне на върха на бърдото, .. Но, какво беше Цветановото учудване! По пътя, от чинарите към белянката, .. , съзря сама жена. С кобилица на рамо и метнати дрехи за пране на нея. Ив. Карановски, Разк. I, 41.

2. Събиране на моми и невести край река, за да белят платна (Н. Геров, РБЯ).

БЕЛЯ̀НКА², мн. белѐнки, ж. Седянка, на която се бели царевица. В стара сиромашка къща бе свикано заседание .. За прикритие домакинът бе устроил белянка на царевица. Т. Харманджиев, КВ, 54. На жътва, на копане лозя и на гроздобер без песни не ся минува, на беленки, на седенки, на тлъки и проч. Г. С. Раковски, П I, 88.

БЕЛЯ̀НКА³, мн. белѐнки, ж. Диал. Белег (в 4 знач.). Бележувай дръво, камен. .. / И пак назад да се врънеш. / По беленки път ще найдеш. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 100.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.