БЕНЕДИКТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕНЕДИКТЍН, мн. няма, м. Вид френски ликьор, приготвян първоначално от бенедиктинските монаси. — Баща ми има добри ликьори, .. — И бенедиктин, и мараскин. П. Спасов, ХлХ, 352. — Хай наздраве, да е

жив наследникът! — и той изпи чашката с бенедиктин. Ив. Вазов, Съч. ХII, 40.

— Фр. bénédictine.