БЕНЗИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕНЗЍН, мн. няма, м. Безцветна или бледожълта летлива леснозапалима течност, която се получава при преработка на нефт или се произвежда по синтетичен път и се използва като моторно гориво, разтворител и др. Задвижващата част на автомобила (..) обикновено е двигател с вътрешно горене, който преобразува вътрешната енергия, получена при изгаряне на горивото (газьол, бензин), в механична. М. Сливкова и др., Осн. соц. пр IX кл, 1981, 89. Автомобилен бензин. Авиационен бензин. Синтетичен бензин.

— Фр. benzine.