БЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀНТ, бѐнтът, бѐнта, мн. бѐнтове, след числ. бѐнта, м. 1. Изкуствена преграда в коритото на река за повдигане нивото на водата, която се отбива изцяло или отчасти в канал, тунел и др. Мътните води, набъбнали от поройния дъжд, като бесни се блъскаха в бреговете и със страшна сила преливаха през бента. М. Марчевски, ГБ, 150. Бентът се отприщи.

2. Водният басейн зад тази изкуствена преграда. Далече шумешє водата на бента и се надвикваше с вятъра. Елин Пелин, Съч. III, 79. На отсамния бряг, отдалечени една от друга, се редяха две големи воденици с по три камъка и с по една господарска къща за през лятото. Тук винаги беше прохладно, бучаха бентовете, пръскаше воден прах, лъхаше на тиня и прясно брашно. К. Константинов, СЧЗ, 77.

◊ Бентът се отприщва / отприщи (отпушва / отпуши). Пречките или задръжките за нещо изчезват и то се проявява или развива бурно. Най-сетне бентът се отприщи. Един след друг се заредиха оратори. Пръв взе думата Митрата. Кр. Кръстев, К, 203.

— От перс. през тур. bent.