БЕРАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕРА̀Т м. Истор. Официален документ, който се издавал от султанската канцелария в Османска Турция, за да се предоставят на някого известни права или приви‑

легии. Удостоените с царски берат лица бяха високо привилегировани и много почитани. П. Росен, ВПШ, 55. Сетне излизаше в двора с тежката, малко тромава походка на мемлекет-чорбаджия, .. с ален фес на главата — като същински турчин, понеже имаше берат от султана за неприкосновеност. А. Христофоров, А, 204. Имаме си берати за търговия във Влашко с печата на Пазвантоглу, всичко е наред. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 301302. Всеки феодал получавал от султана документ (берат), в който се определяло кои данъци и налози ще събира той. Ист. Х и ХI кл, 99. На 4 Априлия ся издаде царский берат за припознавание на българский екзарх. Лет., 1874, 286–287.

— От араб. през тур. berat.