БЕРАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕРА̀ЧКА ж. Жена берач. На горния край на лозето се наредиха берачките с кошници, направиха кръст и се наведоха да берат. К. Петканов, СВ, 181. Розите цъфтяха в надпревара. Но в надпревара и берачките късаха техните цветове. Ст. Станчев, ПЯС, 24.