БЕРБЀРИН

БЕРБЀРИН, мн. бербѐри, м. Остар. Бръснар. И селяните бяха забелязали — .. че най-напред инспекторът ще се отбие у Атанаса берберина, ще се избръсне хубаво и тогава ще отиде в училището. Й. Йовков, ПГ, 77. Денят е съботен. .. Пред вратите наполиват и помитат, берберинът непрекъснато бръсне и плиска из улицата легени сапунена вода. К. Константинов, П3, 90. Има много мъже по градищата, които ся не захващат за работа, догдето не викат берберин да ги обръсне. Д. Фингов, Лет., 1873, 79. Кога ойдоа на баня, / Богдана стана берберин, / сите войници избричи. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 311.

— Училище, 1871. — Друга (диал.) форма: белбѐрин.

Списък на думите по буква