БЕРБЕРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕРБЀРЧЕ
БЕРБЀРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бербер и от берберин; млад бербер. Айде ме, тате, заведи / доле у нова чаршиа / при това младо берберче, / главата да ми обриче. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 191.