БЕРДАНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕРДА̀НА ж. Истор. Берданка. В този час откъм влашката земя се зададоха руските стрелци с тежки раници на гърбовете, с дълги пушки-бердани и остри щикове, които святкаха заканително. А. Каралийчев, ТР, 181. Димето сваляше от дъното на колибата старата бердана, пъхаше в цевта нарязан оловен куршум. Г. Караславов, Избр. съч. I, 118. През всичкото време дядо Стоян пазел навън с оная стара бердана, с която на младини ходел на лов. П. Здравков, НД, 195.