БЕРЛИНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕРЛЍНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Берлин (столица на Германия). До сълзи трогнат от една такава комедия,.., на една берлинска сцена, аз най-остро почувствувах и разбрах колко е прав изразът: външността на нещата трябва да хармонира с тяхната вътрешност. П. П. Славейков, Събр. Съч. VI (2), 126. Берлинските улици още помнят пролога [на берлинското въстание]. Хр. Смирненски, Съч. III, 166. Берлинска опера. Берлински работник. Берлински фестивал. Берлинска стена.

◊ Берлински договор. Полит. Договор, приет на Берлинския конгрес на 1. VII. 1878 г., според който се ревизира Санстефанският мирен договор и България се разкъсва на КняжествоБългария и Източна Румелия и част от земите ѝ остават в Сърбия, Гърция и Румъния. Берлинският договор през 1878 г., а после — турско-българският — от 1885 год. измениха значително южната ни граница. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 5.