БЕСА̀Ч

БЕСА̀Ч м. Служебно лице, което изпълнява присъда на осъден на смърт чрез обесване. Надзирателят се стъписа назад, сякаш някой посегна да го удари. После се връцна, излезе и след малко се върна с един главен наздирател. Главният се оказа стар познайник от софийския затвор — бесачът Йото. Ем. Манов, ПЯ, 139. Но бесачът Богдан Симеонов и надзирателят Вълчо пак ме биха, и този жесток бой няма никога да забравя. К. Митев, ПБ, 388.

Списък на думите по буква