БЕСЀДА

БЕСЀДА ж. 1. Непринуден разговор. След всеки обед, и особено вечер, обичахме да пием чай, да пушим и да водим шумни беседи, които понякога биваха много разгорещени. Г. Райчев, Избр. съч. II, 6. Лекциите са приготвени и през почивките започват беседи на най-различни и толкова интересни теми. Г. Караславов. ПМ, 22. — Много ми се иска да си поговорим двама, както това правехме често преди войната. — Да си поговорим, но тази обстановка не подхожда за декор на сърдечна беседа. К. Петканов, В, 47. Най-напред Николчо са постарал да си намери другаре, защото даже и казанлъшката гюлова ракия изисква весели компании и сладки беседи. Л. Каравелов, Съч. VII, 25. // Рядко. Изказани при разговор мисли. Убеждения напредничави и дълбоки, .. , реч своеобразна, ум мисловит — Холски е ценен като деятел, колкото и като човек. Беседата му е умна, мислите запечатани с оригиналност. Ив. Вазов, Съч. Х, 44. Жена, отрова е звънливият ти смях, / очите светнали, безгрижието в тях, / и страстний шепот твой, и весела беседа! К. Христов, Избр. ст, 99.

2. Достъпна, популярна сказка, след която става обмяна на мнения. Във всяко поделение на Червената армия се води непрекъсната политическа просвета .. И доколкото мога да се снабдя с материали, провеждам отвреме-навреме беседи. Д. Добревски, БКН, 122. Държа беседа.Изнасям беседа.Научно-популярна беседа.

Списък на думите по буква