БЕСЕДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕСЀДВАМ, -аш, несв., непрех. Водя разговор с някого; разговарям. Той помълча, поизкашля се и отведнъж заговори, но заговори така, като че сме стари интимни приятели, вървим отдавна и беседваме. Г. Райчев, Избр. съч. II, 22. И сега аз най-често си спомням за него, оня добър старец, моя приятел, с когото тъй често и задушевно беседвахме в тихите топли вечери. Й. Йовков. Разк. III, 70. Вървиш и сам със себе си беседваш / за хилядите видени неща. Ел. Багряна, П3, 88. беседвам си възвр. Стъмни се. Ние седим с Филарета в салона за пушение и си беседваме. Тренът лети. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. IV, 40.