БЕСЕДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕСЀДКА ж. Лека постройка в градина или парк, покрита само отгоре, обикн. дървена и с кръгла форма, предназначена за почивка или за подслон. Извика майстори и им заповяда да дигнат в средата на тоя кръг една градинска беседка — с колонки и керемиден покрив. А. Гуляшки, ЗР, 37–38. На самия връх на баира баща ми беше направил хубава беседка и ние често ходехме там на хладина и почивка. Елин Пелин, ЯБ, 38. В двора на преспанската чаршийска джамия имаше мраморен водоскок, а край него бе построена широка дървена беседка, цяла обвита в зелени бръшлянови клонки. Д. Талев, ПК, 12.

— Рус. беседка.