БЕСЀДНИК

БЕСЀДНИК, мн. -ци, м. 1. Индив. Събеседник. — Извинете, — обърна се той към едного от беседниците там. Ив. Вазов, Съч. Х, 12.

2.Рядко. Беседчик. Колко е достоен за съжаление напр. един беседник или проповедник, който не може ни най-малко да се осланя на памятта си! У, 1871, бр. 20, 311.

Списък на думите по буква