БЕСИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀСИ мн. Истор. Древно тракийско племе, живяло по горното течение на р. Марица, покорено от римляните, а по-късно асимилирано от славяните. Първите сведения от старите гръцки писатели за траките са, че те били многобройни, живеели на племена, най-силни и големи от които били одрисите, бесите, трибалите и мизите. Ист. VII кл, 5. Родопското племе беси се славело със своитг ковачи, които изработвали хубави оръжия. Ист. Х и ХI кл, 8.