БЕСИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕСЍЛО, мн. -а, ср. Бесилка. 0, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш? /. . / Плачи, там близо край град София, / стърчи, аз видях, черно бесило, / и твой един син, Българийо, / виси на него със страшна сила. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. Той се замисляше за страшния миг, съобразяваше с всички частички на тялото си като как би могъл да се откопчи от примката на бесилото. Г. Караславов, Т, 86. Отдавна съм се заклел сам да го обеся, .. За бесило ставаше дума, а брадясалият разбойник изведнъж звънко и весело се засмя. О. Василев, 33, 89.