БЕСЛЕМЀ, мн. -та, ср. Простонар. Пренебр. Храненик, слуга. Дорде Стоичко е жив, никакъв имот на разни беслемета. Кой знае какъв пияница и нехранимайко е. Кр. Григоров, Р, 76.
— От тур. besleme.