БЕСЛЍМ

БЕСЛЍМ ед. неизм., мн. няма, прил. Диал. За пелени — тънки, фини. Току са три дни минали, / Мария рано станала, / беслим пелени опрала, / па ги на плета прострела. Нар. пес., СбВСтТ, 355. Добила мъжко детенце. / Па го невеста остави, / та е отишла, отишла, / да реже беслим пелени. СбВСтТ, 291.

— От фр. musseline 'муселин' през тур. beslin (А. Ничев, Шест етимологии, сп. Български език, 1980, кн. 2, 146). — Друга форма: б е с л ѝ н.

Списък на думите по буква