БЕСНЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕСНЀЯ, -ѐеш, мин. св. бесня̀х, прич. мин. св. деят. бесня̀л, -а, -о, мн. беснѐли, несв., непрех. 1. Намирам се в крайно възбудено състояние, което се изразява в необмислени и необуздани действия; буйствам, вилнея. Понякога кметът просто беснееше. Изскачаше на площада и започваше да стреля с пистолета си. Ив. Хаджимарчев, ОК, 227. Старецът дълго още вика и бесня на улицата, но никой вече не го чуваше. Г. Караславов, ОХ I, 359. — Ех, да беше там
да видиш как беснееше тълпата, как ревеше от възторг! М. Марчевски, П, 149.
2. Разг. Обикн. за деца — играя лудо, необуздано, не мирувам; лудувам, палувам, вилнея. Който беснее, няма да яде. Н. Геров, РБЯ I, 100. Децата цял ден бесняха на улицата. // Разг. Действам необмислено, скитам, лудувам, държа се свободно. Дъще, взеха ти главата / кладенците и хората: / дъще, стига си бесняла, / след обесници лудяла. П. К. Яворов, Съч. I, 37. Жени го да не беснее. Н. Геров, РБЯ I, 100.
3. Действам грубо, със сила и върша своеволия, жестокости; бесувам, вилнея. В яростта, в безсилието си полицаите и войската все повече и повече беснееха — избиваха невинни хора, устройваха вечер капани, арести. П. Михайлов, МП, 60. Но кажи какво да правя, / кат'ма си, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин, че бесней / над бащино ми огнище. Хр. Ботев. Съч. 1929, 5.
4.За природни явления, сили — действам, проявявам се с голяма сила. Навън беснееха снежни бури. Входът на пещерата отдавна бе засипан с пряспа. Ем. Станев, ПЕГ, ВЗ. Цяла нощ океанът бесня. С настъпването на деня бурята като че ли още повече се усили. Г. Белев, КВА, 331. ● Обр. И смъртта беснейше на сганта из роя, / и стотини турци падаха във боя. Ив. Вазов, Съч. I, 197.
5.Диал. Побеснявам, заболявам от бяс. От белия вятър беснеят кучетата. П. Р. Славейков, БП II, 17.