БЕСНУ̀ЕМ

БЕСНУ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Бесноват. Во всичко що е писал той досега личи същото безпокойство и неуравновесеност. Поезията у него се превърна бързо в дервишки вой — вой, стон и рев на беснуем. П. П. Славейков. Събр. съч. VI(1), 40. За тези думи пак стана раздор помежду юдеите; защото едни казваха, че бяс има, а други, че тези думи са на беснуем челяк. Н. Михайловски, ССИ (превод), 141.

Списък на думите по буква