БЕСОВСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀСОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. 1. Езически. Тогава начертаха с мек въглен на челата на двамата млади люде по едно малко кръстче и всичко, що правеха по-нататък за сватбата им, беше по старите бесовски обичаи. Д. Талев, С II, 235. Теодосий прегледа с остро око всичко подред и се прекръсти. Нему не се искаше да търси вече никого — имаше нещо гадно и нечисто в този параклис, приличен на бесовско оброчище. Ст. Загорчинов, ДП, 212.

2.Демонски, дяволски, нечестив. — Затова и бесовските сили са изпълнили света, брате Теодосие. Сатана и неговите ангели са пак между синовете человечески. Ст. Загорчинов, ДП, 389. Хорото е греховно нещо, песните момински са бесовски, седенките са чапкънски работи — това се проповядваше. Н. Бончев, Съч. I, 58. Иванко, убиецо мръсни, — / народът проклина го там — изчадье бесовско, син гнъсни, / избълван от пъкъла нам. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 17.