БЕСОТА̀

БЕСОТА̀, мн. няма, ж. Остар. Беснота. Той не обуздаваше неудържимия си фанатизъм,. . , той се увличаше от една бесота, която считаше за Божие вдъхновение. Н. Михайловски, ПА (превод), 111. [Тигърът] Уловява и разкъсва един нов добив със същата бесота, с която е изял първия, и това прави не за да ся насити съвсем, но за да си извади гнева. Д. Попов, СбРС (превод), 102.

Списък на думите по буква