БЀТЕЛ

БЀТЕЛ м. 1. Пълзящо тропическо растение от рода на черния пипер с червеникави лютиви ароматни листа, които се използуват като дъвка в страните от Южна Азия. Рiреr betle. Листата на бетела, които туземците дъвчеха .. , също не можеха да замаят главите им. М. Марчевски, ОТ, 216.

2. Дъвка с наркотично действие, приготвена от листата на това растение и други примеси. Само старците седяха пред входовете, дъвчеха бетел и любопитно разглеждаха белия човек. Гр. Угаров, ПСЗ, 146. Много голям е броят и на продавачите на "бетел" — своеобразен тютюн за дъвчене. П. Вежинов, ДМ, 98.

— Инд. през португ. betel.

Списък на думите по буква