БЕШЛЍК

БЕШЛЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Истор. Стара турска сребърна монета от пет

гроша; петак. Петко развърза връвта и изсипа парите върху масата. Търколиха се жълти лири и едри сребърни бешлици -– тридесет-четиридесет парчета. П. Стъпов, ЖСН, 134. Навсякъде, гдето погледът попадне, все ще се види нещо, което е тъй много потребно, за което хората събират пари и ги кътат бешлик по бешлик. Д. Немиров, Б, 5. "Хайдуци, братя да ми сте, / земете дукат жълтици, / земете чувал с бешлици, / сал мене жив оставете." Нар. пес.,СбВСтТ, 982.

— Тур. beşlik. — Друга форма: б е ш л ъ̀ к.

Списък на думите по буква