БЕШМЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕШМЀТ м. Книж. Връхна казашка дреха до колената, плътно прилепнала в гърдите и в талията. Предвождаше ги [казашките ескадрони] "Орелът", тъй се славеше атаманът на тия казаци. Висок, строен, пъргав — същински джигит. Като че и сега е пред очите ми. С оня висок, бял с алено дъно казашки калпак, цял накръстосан с ширити бешмет, леко прехвърлени на гърба. П. Росен, ВПШ, 49.

— Рус. бешмет.