БИБЕЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

БИБЕЛО̀, мн. -та, ср. Рядко. Книж. Малък декоративен предмет, който се поставя на камина, етажерка и др. за украса. Пианото не е превърнато на лавица за излишни бибелота, а жив инструмент, на който се свири често, и то само сериозна музика. М. Кремен, РЯ, 430. Ето високата каменна звънарня с часовника, който и днес върви правилно, изработени от тукашен майстор; ето малките чукчета и дръжки по портите — истински художествени бибелота. К. Константинов, ПЗ, 55.

— Фр. bibelot.