БИБЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍБЕРЕН, -а, -о, мн. -и и -рна, -рно, мн. ‑рни, прил. Остар. Който е направен от бибер. Прав зад гърба ѝ стои Идриз, нейният съпруг. Стегнат в градски костюм и тъмнокафяв биберен калпак. ОФ, 1958, бр. 4267, 2. Една пълна възрастна стринка в биберено джубе, пребрадила се със зелен вълнен шал, рече насмешливо. Ем. Манов, ДСР, 453. Отзад, на гърба ѝ, играеха двете руси плитки, дебели колкото ръката ми, и се гънеха върху кадифеното биберно палто, като че ли бяха живи. К. Калчев ПИЖ, 99.