БИБЕРОН —Речник на българския език — алтернативна версия
БИБЕРО̀Н м. 1. Каучукова цицка за хранене или залъгване на кърмачета. Мъжът се задължаваше да люлее бебето и да го залъгва с биберона по два часа всяка вечер. Св. Минков, Избр. пр, 57. При хранене с биберон дупчицата на биберона не бива да бъде много широка, за да не се задавя детето. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 121. Той обичаше всички теленца в стопанството. Но когато дойдеше ред да ги поят с мляко, току напъхваше най-напред биберона в устата на малката Марица. Кр. Григоров, ОНУ, 167.
2.Специално шише, на което се поставя такава цицка за хранене на кърмачета. Майката изцеди набързо. . един портокал, наля сока в биберона и даде на бебето да суче. Г. Белев, КВА, 2287.
— Фр. biberon .