БИВАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БИВА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от бивак. В един само миг изникват безбройни биваци. . Но звездите на небето не са толкоз много, колкото са светналтпе точки на бивачните огньове. Й. Йовков, ПК, 91. Бивачни съоръжения.

— От рус. бивачный. Друга (остар.) форма: б и в о а̀ ч е н от рус.