БИВНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍВНИ мн., ед. (рядко) бѝвен м. Книж. У някои бозайници (слон, мамут, морж, глиган и др.) — един или два силно развити резеца или кучешки зъби, които стърчат от устата и служат за нападение и защита. Когато слонът връхлетял върху него, Екли успял да сграбчи бивните му и да ги насочи тъй че те се забили в земята. К, 1963, кн. 3, 6. И започнале да са бият, момък със саблята, а глиган със страшните си бивни, които биле като две сабли. Нар. прик., СбНУ LVI, 39.

— Рус. бивни.