БИВОЛАР —Речник на българския език — алтернативна версия

БИВОЛА̀Р¹, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който отглежда или пасе биволи. От незапомнено време Раловци — .. — бяха биволари. Много семейства от селото след войните смениха биволите с говеда като по-леки за гледане, .. — но Раловци си останаха биволари. Ил. Волен, МДС, 149. — Никола, любе, Никола, / я не ти станах биулар, / биулето ти да паса! Нар. пес., СбНУ Х, 28.

БИВОЛА̀Р², -ят, -я, мн. няма, м. Диал. Вид едър фасул.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.