БИВОЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍВОЛЧЕ¹, мн. -та, ср. 1. Умал. от бивол; малък бивол.

2.Малкото на биволица; малаче. Биволчето се откъсна от вимето и от муцунката му се отрони капка мляко. Л. Михайлова, Ж, 49.

БЍВОЛЧЕ² мн. -та, ср. Диал. 1. Татул; бишка² (Ст. Младенов, БТР).

2. Обикн. мн. Вид едър фасул. Ала има и два вида особен фасул, . .; единият мчного едър, биволчета му казват, другият ситничък и топчест като грах. Т. Влайков, Пр I, 228.