БИВШ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИВШ, -а, -о и (остар.) -е, мн. -и, прил. 1. Който е бил, съществувал, функционирал в миналото; предишен, някогашен. От тази сиенитна разновидност са изработени красивите колони пред входа на бившата Софийска класическа гимназия, днес Медицински факултет. П. Делирадев, В, 45. Екипажът беше строен на носовата палуба с лице към броненосците на бившия руски царски флот. Д. Добревски, БКН, 37. // В съчет. с имена за лица и др. — който е бил в миналото такъв, какъвто посочва значението на съответното съществително. — Таз е бивша учителка, а таз е сегашната ми другарка. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 115. Иван Селският с всички е добър, с всички е приятел. С всички партии, с всички кметове бивши и настоящи, с попа, с чорбаджията. Елин Пелин, Съч. IV, 262. Бившата ми колежка се опитва да се усмихне, но устните ѝ са опънати. Нищо не излиза освен завистлива физиономия. Р. Балабанов, ТБК, 28. Дори бившата ми жена, която ме изостави преди десет години. . , и тя смяташе, че ще погубя здравето си, ако не се оправя. К. Калчев, ДНГ, 5. Грънчарската работилница от 1874 г. е бивша собственост на Кольо Драголов. Ив. Коларов, Е, 17. Бивш занаятчия.

2. Като същ. бивш, обикн. мн. бивши м. Ли‑

це,което е имало високо обществено положение в миналото поради богатството или властта си. Ние всички, .. , с кучетата и котките сме от сегашната партия. Чешмите ги правиха бившите. Елин Пелин, Съч. IV, 108.

— Рус. бывший.