БИГОР —Речник на българския език — алтернативна версия
БЍГОР м. Шуплеста варовита скала с бял или сиворъждив цвят, образувана от втвърдяване утайката на падаща или подпочвена вода; варовит туф. Лазурни езерца при пещерки от бигор отражават тихо есенното небе. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 155. На един такъв площад се издигаше и къщата на първожреца Кубер, ръководителя на ханското учулище. Тя беше построена от светъл бигор. Й. Вълчев, СКН, 247.
— Неизв. — Друга (диал.) форма: б и б о̀ р.