БИГУ̀ВАМ

БИГУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Техн. Правя вдлъбнати ивици с тъп нож върху някакъв мек материал (картон, ламарина), за да се прегъва на това място, без да се пречупва. Тая мека лъскава бяла ламарина се работеше лесно. Пройчо си подсвирваше, като кроеше и бигуваше дъната, страните, дръжките. Б. Болгар, Б, 187.

— От нем. biegen 'прегъвам, извивам'. Друга форма: б и г о̀ в а м.

Списък на думите по буква