БИДОНВИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИДО̀НВИЛ м. 1. Убежище, жилище от подръчни материали (бидони, картони и др.), където се настаняват много бедни хора, обикн. в краен квартал на голям град (в някои страни). На фона на блестящи булеварди и приказни дворци на феодално-буржоазната върхушка са струпани жалките колиби — бидонвили на емигрантите. А, 1978, кн. 37, 75. В града [Рио де Жанейро] има толкова много зеленина, че дори струпаните от кашони и ръждиви тенекии бидонвили на бедняците изглеждат живописни под сенките на цъфналите олеандри. СТ, 1999, бр. 50, 11.

2. Квартал, място с такива жилища. Богатска щерка да се ожени за момче от бидонвилите — брррр, ужас! ДТ, 1999, бр. 336, 18.

— Фр. bidonville.