БИКАРБОНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИКАРБОНА̀Т м. Хим. Сол на въглената киселина, в която единият водород е заместен с метал. Калциев бикарбонат. Оловен бикарбонат. Амониев бикарбонат.

◊ Сода бикарбонат. Натриев бикарбонат — бяло праховидно вещество с приложение в готварството за бухване, в медицината и др. Агнето бе ядено в атмосфера на строга секретност. Блажев преяде, почувствува киселини в стомаха и пи сода бикарбонат. Й. Попов, СЛ, 113.