БИКА̀РНИК

БИКА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Обор за бикове; бикарница. После бикът се изправи и кротко поведен от яките ръце, тръгна към бикарника. Г. Алексиев, ДЦ, 70. Стопанският двор на кооперацията беше накрай село, неограден още. Там беше бикарникът на общината и сега край него бяха построили една дълга сграда, нещо като навес за инвентара и добитъка. Ст. Даскалов, БМ, 265.

Списък на думите по буква