БИКВАДРАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БИКВАДРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Мат. В който променливата величина (или неизвестното) участвува като събираемо от нулева, втора и четвърта степен. Биквадратно уравнение. Биквадратна функция.