БИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍКВАМ, -аш, несв.; бѝкна, -еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Диал. Повалям, катурвам; бичвам. Бикна кринчето. △ Биквам стомната. биквам се, бикна се страд. и взаим.

БЍКВАМ СЕ несв.; бѝкна се св., непрех. Диал. Падам, катурвам се; бичвам се. — Дете ни умря, — момиче за хубост, отгледано вече, в трето отделеиие беше, бикна се, за една неделя отиде. Т. Влайков, Съч. II 184–185. — Каране, какво правиш? — извика гневно Пресиян. Поетът се бикна, изтърва чувалчето. Й. Вълчев, СКН, 203. Бикна се, та умря.