БИКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЍКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бик; бичи. Издава [птицата] един силен звук, .. ; този звук може да се подоби на биково мучение. СбНУ II, 218. Така, приведен над трапезата, полугол, с биков врат и с вълча охота, славянинът имаше вид, че започва всеки миг и не свършва никога, като животно, което преживя. Ст. Загорчинов, ЛСС, 158. Бикови рога. Бикова глава.