БИКОГЛА̀В

БИКОГЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. За човек — който е прекалено упорит и непокорен; твърдоглав, инатлив. Сега той гледаше със завидно око на всички, що оряха и копаеха по градините си, и още повече се въсеше на баща си, който със своята старческа упоритост стана причина да се отдели от своите ниви и градини, от своето родно село. Как би работил той, ако тоя бикоглав старец го оставеше да си нареди всичко по ниви и дома, както той знаеше. Ц. Церковски, Разк. III, 125. Напразно бяха молбите и съветите Светославови да не дразни Чоки: бикоглавият воевода продължаваше изтреблението на неприятелите. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 159. Аз знам, че вие ме обичате като роден син, че ми желаете доброто, но аз винаги съм си бил бикоглав, затова има да патя. Сл. Македонски, ЕЗС, 135.

Списък на думите по буква