БИКОГЛАВСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИКОГЛА̀ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на бик; бикоглав. Мильо го наричаше презрително "комита" и, покрай него, не можеше да гледа и Младена, наследил с юначеството и бикоглавския характер на баща си. Ив. Вазов, Съч. VII, 125.