БИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЛ, -а̀, -о̀, мн. -ѝ. Прич. мин. св. деят. от съм като съюз. Бил...бил, бил...или, бил. .. и. Остар. Било̀. Па и всеки — бил прост или зналец, бедняк или имотник — даваше — кому колкото стигне ръка — за обители и църкви. Н. Райнов, ВДБ, 61. Било едното, било другото дете навестяваше болната си майка. △ Била едната, била другата снаха помагаше на свекървата в домакинството.