БИЛЀРКА

БИЛЀРКА ж. Диал. Билкарка; билярка. Сутрин рано станал, / че си цървулите стегнал / и през селото тръгнал /../ да търси билки омразни, / омразни билки разделни, / че си намери билери, билери още билерки. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 130. Ще идем у мила майка, / тя ще ма, либе, излекува, / там има жени билерки, / та знаят билки сякакви. Нар. пес., СбНУ ХIV, 10.

Списък на думите по буква