БИЛИДЪВЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЛИДЪ̀ВЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Специално оформена къдрица на челото. Дамите показаха нови модели рокли. Фризурите на някои от тях бяха с кръгли билидъвчета над челата и накитени със скъпи диадеми. Ив. Мирски, ПДЗ, 187. Над челото ѝ падаха няколко грижливо направени "билидъвчета", веждите — дебели, изтеглени назад — придаваха монголовиден овал на очите ѝ. Й. Демирев и др. ОС, 31 -32.