БИЛИНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЛИНЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Омайвам, омагьосвам някого с билки; бильосвам, билинясвам. // Разш. Лъжа, мамя, билинотя. Колко него да билини света има ли друг човек! СбНУ ХIV, 207. Къде е ходил той да билини света от най -напред, не го знайме. Г, 1863, бр. 10, 78. билиня се страд.