БИЛИРУБИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БИЛИРУБЍН, мн. няма, м. Физиол. Жлъчен пигмент с червеникаво-жълт цвят, междинен продукт от разграждането на хемоглобина в черния дроб. При разрушаването на еритроцитите се освобождава хемоглобин, който постепенно се разгражда и се превръща в билирубин. М. Василев и др., ВБ, 403. Жълтеницата се дължи на увеличението на билирубина в кръвта, който се отлага в тъканите на различните органи и в кожата. Л. Митов, ВБ, 31.

— От лат. bilis ’жлъчка’ + ruber ’червен’.