БИЛКОЛЕЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който лекува с билки. С годините дойде не триумфът, а болест някаква и деспот Звоница легна на постеля. Дойдоха целители и билколечители от четирите посоки на света, но не намериха лек за болестта. Й. Попов, БНО, 68-69.